От моя умерено-скромен опит в ролята на водещ и следващ (до доминиращ и подчинен) и чрез общуването с много други BDSM-практикуващи съм извадил своите лични заключения по темата „Какви характеристики трябва да има един доминиращ, за да тежи на мястото в ролята си?“. Споделям тези заключения с вас не, за да ви кажа как се прави BDSM, а за да ви мотивирам да помислите какво е важно за вас. Ако видите стойност в думите ми, вземете я и я ползвайте.
Темата засяга най-вече отношенията „Доминиращ и подчинен“ и в по-малка степен „Водещ и следващ“ като по-лека форма на динамика или суичването с един и същ партньор.
Нека подчертая, че приемам напълно, че моето виждане може да е толкова правилно за мен, колкото вашето за вас. В BDSM има хиляди подходи и няма само един правилен начин. Визията ми за D/s динамиката еволюира с времето и опита. ОК е и вашата да се промени в даден момент. Поощрявам всекиго да изкаже своята гледна точка смело, но и толерантно към другите в темата във форума Тук.
За да бъда добър доминиращ (или да оценя партньора си като такъв) е важно:
1. Да практикувам БДСМ не по грешни причини – да желая да сбъднем заедно мечтите си, да си донесем удоволствие или по-скоро удовлетвореие и тръпка; да бъдем в BDSM ролите си без да си нанасяме емоционални или физически щети. Да не принуждавам партньора си да се променя в нещо, което той не желае.
2. Да имам ясна идея какво искам да правя по време на взаимоотношенията ни – да знам какво харесвам, какво ще ми донесе удовлетворение да направя на партньора си или да го видя да прави за мен. Обичам да избягвам ситуации в стил „И сега какво правим?“ и да стоим безидейни. За мен в подобна ситуация авторитетът ми като доминиращ олеква.
Полезно е за мен да пробвам върху себе си колкото мога от уредите, които ползвам, за да знам какво е чувството от тях и как да ги прилагам по-ефективно върху партньорите си.
3. На база на ясната си визия, да изясня какви отношения желая, с какъв подчинен ми се занимава и как ще го третирам – как ще го дисциплинирам, за да постигнем желаното поведение – как ще го поощрявам и наказвам.
Важно за мен е партньорът ми да разбере какви са очакванията ми и какво ще получи от отношенията ни.
Според мен това помага на подчинения да даде началното си съгласие (особено пред себе си) да изживее и позитивните, и негативните стимули от динамиката ни. Така, когато влезем във „филма“, подчиненият ще знае защо е в дадена дискомфортна ситуация и защо предпочита да я изтърпи, вместо да се откаже. По този начин няма да се налага той да подлага на въпрос подчинението си по време на „игра“. Още в началото ще е разбрал накъде го водя и какви ще са последствията, ако прекъсва динамиката ни без добра причина.
4. Да имам интегритет, решителност и да държа на думата си. Като съм казал какво наказание или поощрение ще има за дадено действие, да го направя, когато дойде време за това. Ако нарушаването на правилата или доброто поведение нямат гарантирани последствия, подчиненият няма ясна причина да ме следва.
5. Да поемам инициативата – след като аз доминирам, аз водя, аз решавам какво ще става, аз предприемам: „Искам те Така Сега. Искам да те видя облечена така. Искам да те видя вързана, страдаща, предала се на безпомощността си, нуждаеща се, зависима. Искам да те изцедя от свършвания сега. Искам да те нашаря с пръчката, защото така искам (или защото си го заслужаваш… 🙂 ).“
6. Да съм наясно, че и двамата сме равноправни, зрели и стойностни хора със своето достойнство и себеусещане за стойност. BDSM отношенията ни се базират на взаимното ни съгласие да наклоним везната на контрола, инициативата и адаптирането един към друг.
7. Подчиненият може да бъде благодарен, че му се случва любимата му практика, а не да я изисква. Ако сме се одобрили взаимно като партньори при поставените условия, ще се съобразим взаимно с лимитите ни, а също е вероятно в поощряването на подчинения да включа това, което харесва. Не трябва да допускам подчиненият да ме третира като машина, задоволяваща фетиши (познато още като фетиш диспенсър (fetish dispenser)).
8. Във всяка връзка партньорите се адаптират един към друг. Очаквам, че във връзка с доминация и подчинение, подчиненият ще се адаптира към мен повече, от колкото аз към него. Ако основните желания на подчинения са различни от моите, тогава аз не бих бил достоен доминиращ, ако аз се променя значително, за да отговоря на желанията му. Трябва да съм наясно с концепцията „водене от следваща роля“ и да не я допускам. Ако аз се адаптирам повече, тогава аз следвам своя подчинен и тотално разбъркваме ролите, авторитета и инициативата помежду ни. Ако имаме много различни очаквания, тогава връзката ни няма да задоволи нито един от нас и трябва да прекратя тази връзка.
Подчиненият партньор предва част от контрола си на мен и ми се доверява да го водя. За това аз имам отговорността да не приема подчинението на дадения човек, ако сметна, че той няма да получи удовлетворение от посоката, в която ще го поведа. Връзката ни трябва да ни помага да сбъднем мечтите си заедно.
Ако като доминиращ аз харесвам 1000 практики, а подчиненият е способен да изживее само 200 от тях, трябва да съм способен да преценя дали тази динамика е удовлетворяваща за двама ни.
9. Грижа ме е за емоционалното и физическо здраве на подчинения. Отделям нужното време да опозная личността му, нуждите и страховете му. Помагам му да се чувства добре в ролята си, включително с обилна грижа след играта. Важно е за мен подчиненият да знае, че оценявам отдадеността му, доверието, страданието и всичко, което изживява заради мен. Не искам да допусна партньорът ми да се чувства използван и, че връзката ни го ощетява.
10. Да съм готов да бъда земен човек – да признавам грешките си и да се извинявам за тях; да съм готов да развивам отношението и уменията си. Да бъда отворен да се вслушам в съвет и да го призная, когато виждам стойността в него. Важно е за мен партньорът ми да знае, че съм негов приятел и може да ми довери всичко, и да знае, че ще го подкрепя. В тази връзка доминирам, за да поведа посоката, а не, за да мачкам човека до мен.
Очаквам подчиненият да разбира, че всички сме хора и правим грешки, и е необходимо да умеем да си прощаваме.
Става много дълго, а ще се сещам и още неща. Със сигурност пропускам други критерии, които имам към себе си като доминиращ и към партньора си, ако аз ще съм подчинен.
В заключение (за момента) искам да кажа, че като суич, за да се подчиня на някого, трябва да виждам в партньора ми, че:
– знае какво иска и как да го направи
– има инициатива
– ще постави ясно правилата му и последствията от нарушаването им
– и ще се погрижи за мен
Важно е да виждам, че е с достатъчно крепко его да признае грешките си, да се вслуша в мой съвет, ако имам повече опит. Също толкова важно за мен е да е способен да ме остави да си вървя, когато вижда, че не съм щастлив от отношенията ни, защото го е грижа не само за неговите чувства, но и за моите.
Моля, споделете вашето виждане за критериите ви за качествен доминиращ – какъвто търсите или се стремите да бъдете – в темата във форума.