Изкуството на стегнатото връзване

Автор: ‎Riccardo Wildties

 

             Японското изкуство за връзване с въже често се нарича Шибари или Кинбаку – термини, използвани взаимнозаменимо от японците. Шибари буквално означава „да връзвам“, а Кинбаку означава „стегнато връзване“. Думата Шибари става популярна в ежедневния език отскоро, а извън света на еротиката, думата не се идентифицира задължително с вид връзване.

             В Шибари се набляга не толкова на самата оплетка, колкото на това как се поставя въжето от връзващия (на японски „кинбакуши“) така, че да стане продължение на ръката му, а също така и на усещането за интимност, което се създава. Накратко японското връзване набляга повече на пътя, по който се стига до финалния резултат, отколкото на самия резултат. За разлика от западното връзване, Кинбаку не е практика, а цяла дисциплина, която включва това, което японците наричат „кокоро“ или „сърцето, духа и ума“ – неща, които не могат да бъдат придобити само чрез познаването на техниките и възлите. В днешно време японските оплетки не са само форма на садо-мазохистично ограничаване на свободата, но са се превърнали в истинско изкуство, в което връзващият създава скулптура като оформя човешкото тяло чрез въжета.

             Та какво представлява една Kинбаку сесия?
Това е доста трудно да се обясни на някого, който никога не е преживял или виждал такава. В Кинбаку сесията има предаване на власт чрез използването на въжета. Връзващият (на английски rigger, а на японски „кинбакуши“) изгражда сесията на базата на това как неговият партньор го вдъхновява чрез емоционална и физическа реакция. По време на Шибари сесия човекът, който бива връзван, изпитва различни силни емоции, които в началото могат да бъдат трудни за овладяване особено, ако той никога не е бил връзван досега. По тази причина е важно да може да се има доверие на връзващия, че ще се погрижи за психо-физическото равновесие на партньора си.

             Това да бъдеш принуден и обездвижен може да се превърне в истинско освобождение за много хора. Известно е, че при някои форми на аутизъм един от лековете е пациентът да бъде прегърнат много силно така, че да се почувства обездвижен. Вероятно причината, че връзваният трябва да се предаде, а също чувството от натиска на въжетата върху кожата и тялото докато е вързан, предизвиква отделянето на ендорфини, а това води до силно усещане за отпускане и спад на напрежението сякаш човека го масажират интензивно. Както знаем, при много хора, които искат да бъдат вързани, съществува поне частица, която иска да се подчини, да предаде контрола на този, който връзва.

             В допълнение позициите и натискът, причинен от въжетата, не винаги са лесни за понасяне и могат понякога да бъдат болезнени.
Тази стимулация чрез въжетата, комбинирана с инструменти за бой или бичуване, водят не само до физически реакции. Когато се ползват техники за контрол над дишането, болката може да бъде изпитана като много еротично усещане със силно повишена възбуда, а в ума на връзвания човек се появява идеята за пълното му предаване в ръцете на партньора, а оттам и чувството за абсолютна свобода. По време на връзване, било то на земята, във въздуха или дори при усещането на минаващото по тялото въже, много хора изпитват нещо, преведено грубо като „въжен транс“. Усещането се подсилва от страстта, с която връзващият полага въжетата. В този „въжен транс“ тялото и умът са изцяло потопени в усещането без излишни други мисли. Това състояние редовно довежда до сълзи, когато те развръзват – сякаш всяко връщане към „реалността“ би създало някаква малка травма. Толкова хубаво е било да си стоиш в това състояние.

             Един от главните ефекти от изживяването да бъдеш вързан е интензивно еротично усещане, което идва директно от акта на връзване. Един добър връзващ прекарва въжето по кожата по един чувствен начин, използва го да потупва, клати, мести, задържа, принуждава и манипулира тялото на връзвания човек. Това изживяване е много вълнуващо дори за зрителя. По тази причина това е най-популярният вид еротично шоу в Япония.
В зависимост от това дали се набляга на чувствеността или еротиката, или на размяната на власт, чрез една Кинбаку сесия можем да събудим в зрителя много силни чувства и емоции.

             По думите на Agnès Giard:

             Красотата се намира в емоцията, която се излъчва от сцената; в объркването, изобразено от актьорите. Не става дума за „създаване на изкуство“, а за „създаване на емоция“. Понякога се налага да разрушиш красотата, да унижиш някого, да го провесиш надолу с главата, да го направиш грозен, защото красотата е маска. Маската трябва да падне, за да могат по-дълбоки неща да изплуват – гняв, страх или срам. В Япония, поне, това е целта. Шибари служи да разкрие нещо. То е насилствено действие, принуждаващо вързания човек да навлезе в най-интимните си окопи. Когато позволи на „маската да падне“, жената показва себе си гола, особено в тази страна, в която очите имат същата стойност като сексуалният орган в нашия свят. Очите правят любов. Човек с обърнати наопаки очи, който се препъва в собствените си емоции, е доста смущаваща гледка, а понякога дори разстройваща. Това показва Шибари: отварянето на душата.

             Думи на подчинен (Mapleabroad):

             Един от най-добрите начини да се опише какво е Кинбаку е чрез собствените думи на един подчинен. Това писание, наречено „Да бъдеш разопакован: Еротиката на въжето“, е написано от Mapleabroad след първата ѝ сесия с Wildties.

             Чувствам дъха му на врата си. Затварям си очите, за да абсорбирам еротичността на момента и на това, което очаквам да последва. Аз съм в подчинена поза, коленича като задните ми части са отпуснати върху петите ми, главата ми е наклонена леко напред, ръцете ми са пред мен. Пулсът ми препуска, а стегнатото ми кимоно ограничава дишането ми. Звучи японска музика меко като фон и ме пренася на друго място.
Неговото тяло ме обгражда, обсебва ме и ме прави негова собственост въпреки, че ръцете му все още не са ме докоснали. Той ме придърпва по-близо, главата му се отпуска на извивката на врата ми. Той поема дълбоко въздух, вдишва ме, помирисва ме така, както едно животно помирисва друго. Той изръмжава като животно и сграбчва косата ми и я дърпа назад, за да разкрие врата ми. Тръпки минават по гръбнака ми.
Усещам миризмата на въжетата преди да ги усетя – миризмата на връзване, подчинение, страдание, екстаз. Последват издайнически звуци – въжето, падащо на килима, неговото размотаване – готово е да бъде ползвано. Аз чакам мълчаливо, очаквайки този първи момент. Тогава неговите ръце са върху мен, държейки ме на място докато той започва да ме обвива. Въжетата стават негово продължение.
Ръцете ми биват обуздани първи – стегнато фиксирани зад гърба ми. Второ въже преминава през гърдите и гърба ми. Той спира, за да се наслади на своето завоевание и да ме помирише отново. Неговата ръка сграбчва моята шия и ме придърпва към него. Аз съм без дъх и се огъвам под волята му. Аз вече съм разградена, а тепърва започваме.

             Въжетата и неговите ръце минават под гърдите ми, увивайки ги като подаръка, с който той сам се награждава. Тогава съм издърпана на колената ми – горните въжета се закачат на бамбуковия прът над нас. Връзването продължава надолу по тялото ми – той го връзва около корема ми, около дупето, бедрата и колената ми. Със всяко следващо въже движенията ми стават все по-ограничени, дишането ми по-затруднено, а в същото време аз никога не съм се чувствала по-свободна. Свободата, освобождението е опияняващо.

             Очите ми остават затворени, но аз усещам неговия поглед, втренчен в мен. Той обмисля следващия си ход. Той отново изръмжава и ръцете му отново са върху мен. Той разтваря кимоното ми бавно, но със сила, разкривайки голото ми тяло отдолу – първо гърдите ми, после торса и краката ми. Ръката му издърпва оплетката зад мен, за да създаде повече напрежение във въжетата. Аз поемам дъх, но забравям да издишам. Той ми шепне: „Издишай“. Тялото ми потреперва отново.

             В един момент се сещам, че през това изживяване са изказани много малко думи – такива просто не са нужни. Въжетата и ръцете му говорят за неговото намерение: Те ми казват, че аз съм там за неговото сетивно удоволствие. Чувствам как очите му преглеждат тялото ми, възхищавайки се на работата му и се наслаждават на моята безпомощност, разголеност и неудобство – моето разграждане. През мъглата на моето подпространство (subspace) аз усещам, че краката ми биват издърпани изпод мен и след миг аз съм провесена надолу с главата. Всеки мускул, всяка става, всяка частица на моето тяло е жива и пищи. Напрежението ми отнема дъха до момента, в който тялото ми се намести в новия дискомфорт. Чувствам как малки капчици удоволствие загряват тялото ми и почти изместват болката. Восъкът потича по моето лице, гърди и корем. Усещането е невероятно и ме възбужда отвъд описание. Жадувам за повече: повече капки, повече топлина, повече възбуда. Чувам го как се отдалечава от мен и казва: „Изглеждаш толкова красива.“ Истината е, че аз никога не съм се чувствала по-красива чрез своята ранимост, разголеност, болка, пълното ми предаване в неговите ръце и въже.

             Той отново е при мен. Очите ми остават затворени, но аз чувствам дъха му да гали рамото ми. Той седи до мен и ръцете му отново сграбчват косата ми – напомняне за неговата доминация и контрол. Аз стена – звуците от дискомфорт и чист екстаз изникват от дълбоко в мен. Той отново ми шепне: „Издишай го“. Правя това, което ми казва, но това, което истински желая е да го вдишам, да запечатам болката и удоволствието върху тялото и ума ми като татуировка, да задържа това чувство, да го придърпам в себе си, за да го почувствам отново по-късно, когато имам нужда да си припомня своето разграждане – своята свобода.