Превод от текст на AndyBuru във fetlife.com

Този текст касае невротрансмитърите в мозъка и как те ни влияят докато практикуваме BDSM (дали в западен стил или източен (шибари/кинбаку). Текстът покрива съвкупната работа на допамин, ендорфини, окситоцин и адреналин. Ще стане дума и как да адаптираме техниките си на връзване, за да използваме вградените в тялото биохимични механизми за справяне с болка, да носи награди и да създава доверие.

Представете си, че участвате в технически напреднал и много креативен уъркшоп за увисване. Вие сте с вашия любим партньор и се опитвате да научите дадена оплетка като я повтаряте пак и пак, но никога не става добре – винаги нещо щипе, някой нерв изтръпва или нещо друго създава неудобство. Същата вечер по време на игра на слаба светлина, силна музика и група наблюдатели, вие правите същото увисване без никакъв проблем, чувствайки се най-добрият и извисявайки партньора си в рая. Защо става така? За да разберете причината, трябва да научите за някои биохимични механизми на тялото.

Невротрансмитъри по време на игра

Невротрансмитърите са ендогенни химикали, които пренасят сигнали от даден неврон до целева клетка посредством синапс (от Wikipedia). Ендогенни химикали означава химикали, произвеждани от тялото. Синапсът е комуникационната пътека, която е свързана с целева рецепторна клетка, която след това се свързва с остатъка от тялото чрез гръбначния стълб. Така мозъкът казва на тялото да направи нещо, а това нещо зависи от химикала. Повечето невротрансмитъри имат множество ефекти върху тялото, а също така могат взаимно да се усилват или неутрализират. За това следващите обяснения представляват по опростен начин ефектът, свързващ болката и кинбаку.

Окситоцин – нарича се още хормонът на майчинството или на любовта. Той ни кара да се чувстваме в безопасност и обичани, а също така ни кара да искаме да обичаме, да защитаваме и да се грижим за другите. Окситоцинът също така се отделя, когато се чувстваме в безопасност и обичани. Той действа като една изкачваща се спирала – отделянето на окситоцин води до отделянето на още от същия хормон. Ние лесно се адаптираме към нивото на окситоцин в хората около нас, което ни кара да се отнасяме с повече обич към тях. Окситоцинът се неутрализира от стрес и тестостерон. Окситоцинът може да се запази в тялото за няколко дни.

Адреналин – името му в медицината е епинефрин и се нарича хормонът на бягството или борбата. Той ни кара да се приготвим за опасност. Той ни прави супер нащрек, силно толерантни към болката и повишава пулса и приемането на кислород. Това ни прави по-силни и издръжливи. Адреналинът се отделя при наличие на стрес, когато се чувстваме застрашени или агресивни. Адреналинът има действие за 10-30 минути.

Ендорфини – медицинското им име е ендогенни опиоидни пептиди. Те могат да бъдат описани като морфинът на тялото. Те действат успокояват болката и усмиряват. Карат ни да се чувстваме добре, дори фантастично и ни правят много толерантни към болката. Те също така са силно пристрастяващи и за това ни карат да се предадем и да бъдем много покорни. Ендорфините се неутрализират от адреналин, защото е непрактично от гледна точка на инстинкта за самосъхранение да бъдете усмирени в ситуация на „бий се или бягай“. Ендорфините могат да се задържат в тялото няколко дни.

Допамин – той е един от най-сложните невротрансмитъри. Той е свръзан с наградата – на практика всякакъв вид награда като сексуално постижение, успех в работата, изкачването на планина и т.н. Допаминът ни кара да се чувстваме добре – дори по-добре от ендорфините – и ни кара да искаме да повторим това, което е причинило отделянето на допамин. Той също е силно пристрасяващ и може да се задържи в тялото няколко дни.

Как всичко това е свързано с кинбаку и технически сложното и силно креативното увисване? От биохомична перспектива бих искал да опиша кинбаку сесията по следния начин: използвай окситоцин, за да предизвикаш отделяне на ендорфини вместо да ползваш адреналин и накрая да получиш награда чрез допамин. Казано по друг начин – ще е много по-лесно за модела да се справи с натоварването върху тялото, когато е повлиян от ендорфини. Всъщност много модели, които познавам, са пристрастени към ендофрините или както често ги наричат в BDSM обществото – „кучки на болката“ (pain sluts). Лесно се наблюдава връзката между даден тип връзване и отделяните неврохимикали.

Наземно връзване с много физически контакт – Окситоцин

Семенава (измъчване с въже) – Ендорфини

Футо-момо увисване (със сгънати крака, вързани към себе си и висейки от тях) – Адреналин и ендорфини, в зависимост от това колко време моделът може да го издържи

Представление в клуб – Допамин от това, че сте звезда. Адреналин и ендорфини от въжетата

 

Кръстопътят на ендорфините и адреналина

Настъпил е моментът точно преди тялото на модела да бъде издигнато в увисване. След няколко секунди натоварването върху тялото ще се увеличи много, тялото ще реагира и невротрансмитерите ще се активират, за да помогнат. Тялото е на кръстопът между ендорфини и адреналин. Тялото може да избере или пътя на „бий се или бягай“ или да се предаде и да бъде послушно. Изборът зависи от това дали тялото се чувства в безопасност. Ситуацията опасна ли е или има само болка, която трябва да бъде преживяна. Тази ситуация се влияе силно от окситоцина. Като увеличите грижите, милувките и обичта преди достигането на кръстопътя, тялото е по-вероятно да избере пътя на ендорфините.

Пътят на адреналина не е задължително лош, защото много хора обичат прилива на адреналин, а ендорфините ще продължат да бъдат налице и след като адреналинът бъде изразходен след 10-30 минути. Все пак е по-лесно да се предадеш на болката като избегнеш адреналина.

Имайте предвид, че обикновено се отделят и ендорфини, и адреналин, но ефектът на адреналина ще бъде доминиращ.

Шаблони на отделяне на ендорфини

Тялото винаги е заредено с малко запас от ендорфини, които да бъдат използвани в моменти на болка. Когато има нужда, целият запас се отделя и тялото започва да презарежда този резерв. Докато този запас не се презареди напълно, тялото няма да отдели ендорфини. Този процес обикновено отнема 10-15 минути. За това от гледна точка на ендорфините, няма смисъл да причинявате повече болка директно след отделянето на ендорфините. Нужно е време да се натрупа голямо количество ендорфини.

Открил съм няколко различни ненаучни модела, описващи нивата на ендорфини.

Ниво 1 – Моделът има леко повишена търпимост към болка, без изразено поведение към удари или комуникация; леко чувство на еуфория.

Ниво 2 – Много по-висока търпимост към болка, покорно поведение, без актвна комуникация, но все пак отговарящ на общуване, чувство за еуфория.

Ниво 3 – Спира да реагира на болка, напълно покорен, без активна комуникация, чувства се много еуфорично.

Ниво 4 – Като ниво 3 с изключение на силни реакции към всякакво докосване, треперене при леко докосване.

Ниво 5 – Борба за оцеляване, ще реагира с буйстване, без комуникация (аз лично никога не съм виждал това ниво, но съм чел за него и теорията звучи логично за мен).

Обикновено са нужни няколко (две или три) отделяния на ендорфини, за да се премине от едно ниво на друго при даден модел. За това минаването от ниво 1 към 3 може да отнеме от 40 (4х10) до 90 (6х15) минути. Процесът е много индивидуален.

Та, как всичко това е свързано с кинбаку и технически сложниото и креативно увисване? Очевидно, човек на ниво 2 ще е способен да понесе много повече натоварване на тялото му и да намери много повече еуфория, от колкото човек без предишни отделяния на ендорфини. Та, връзването на перфектно такатекоте за пет минути и след това увисването на човека ще остави тялото му слабо подготвено за болката. Дори връзването на такатекоте да е съчетано с някаква болка и отделяне на ендорфини, петте минути няма да са изобщо достатъчни, за да се достигне до второ ниво. Вместо това е силно вероятно болката да доведе до прилив на адреналин. Тялото ще започне да се справя с болката, но без еуфорията.

Моето предложение е да отделите поне 20-30 минути преди да минавате към увисване (или преди да прилагате голямо натоварване върху тялото) и да се подготвите като причините някаква болка през този период.

 

Опасностите от ендорфините

Най-очевидната опасност е, че самата болка има своя функция – тя е сигналът на тялото към мозъка, че има някакъв потенциален проблем, та като се надрусате с ендорфини, това ще подтисне тази функция. Мозъкът, обаче, е по-сложен от това, защото той ще интерпретира комуникацията на базата на свой предишен реален или измислен опит, свързан с болката. На пример един човек, който никога не е увисван и който е гледал увисване, което е изглеждало болезнено, вероятно ще интерпретира болката като по-силна, от колкото друг човек, който е бил увисван преди. В ащанга йога има разграничение между некомфортна болка и опасна такава, която реално уврежда тялото. Некомфортната болка е причинена само от приспособяването на тялото към новата позиция. Когато сте обляти с ендорфини на ниво 1-2, болката ще бъде притъпена и постепенно с времето функцията ѝ ще бъде напълно елиминирана (от ниво 3 и нагоре).

Втората опасна зона е общуването. При ниво 2 човекът вече ще спре да предприема разговор, което означава, че дори човекът да изпитва болка от прищипване на нерв или от спряно кръвообръщение в ръцете си, той най-вероятно няма да каже нищо по въпроса освен, ако не бъде попитан директно. По тази причина е по-важно да проверявате модела ви, когато достигате високинива и да не очаквате той да си каже сам. Когато тази ситуация е подсилена с покорството, моделът ви е слабо вероятно да се оплаче или дори да използва спасителна дума. За това въпреки, че ендорфините са нещо, което много хора искат да използват, тези неврохимикали имат голям принос една кинбаку сесия да крие потенциални опасности, най-малкото при увисвания.

 

Запазване на ендорфините:

Често наблюдавам като шаблонно поведение по време на курсове следното: хората пробват различни технически сложни и много креативни увисвания и, независимо от резултата, те сядат със своя партньор и разговарят рационално за изживяването. „Къде болеше най-много? Как беше напрежението на горната навивка?“ и т.н. Това по принцип е хубаво и може да донесе прозрения, но същевременно намалява нивото на ендорфините в тялото, защото тялото преминава от „боли ме и имам нужда да се справя с това“ към „не ме боли и имам нужда да бъда рационален“. Изоставянето на човека, за да изпушите една цигара е още по-лошо, защото ще стане като „не ме боли и имам нужда да се погрижа за себе си“. За това, по време на дълги курсове, дръжте партньора си близо и оставете по тях накакво въже просто, за да запазят състоянието на ума си.

 

Награден от допамин:

Макар ендорфините да имат огромно влияние върху изживяването ни на една BDSM сесия, допаминът има още по-голямо влияние върху живота ни като цяло. Допаминът е награда, когато ние успеем. В една кинбаку сесия наградата ни идва примерно от идеалното изпълняване на сложно увисване, съблазняването на любовта на живота ни, усещането на вниманието на тълпата по време на представление или получаването на пълния контрол и доверие на друг човек. Допаминът ще научи мозъка да окуражава същото поведение отново. Успехът ни учи как да успяваме. Мозъкът по принцип е мързелив, защото е програмиран да се отказва от правенето на нови неща и да предпочита да следва утвърден шаблон. Има граница, която контролира нашата инициатива или колебливост и тя сино зависи от нивото ни на допамин. Колкото повече допамин, толкова по-вероятно е да действаме импулсивно по някоя идея или предложение. Всички сме изпутвали чувството по време на плей парти, когато загубим представа за времето, връзваме човек след човек и по никое време през нощта да изтичаме в кухнята и да направим най-якото среднощно ястие. Това е ефектът на допамина.

Допаминът ще остане в тялото в продължение на дни, карайки ни да се чувстваме добре и безгрижни. Като интересна странична мисъл ще споделя, че в тантрическите учения мъжете се окуражават да не еякулират по време на секс, за да държат „енергията си“ на високо ниво. Това може да се обясни също чрез допамина, тъй като по време на секс се отделя много от него. За да се справи с преливащия допамин, мозъкът отделя друг невротрансмитер, наречен пролактин. Това кара тялото да се отпусне, да еякулира и да заспи. Жените функционират малко или много по същия начин. Та получаването на награда с допамин от игра с въже може да се сравни с правенето на секс без еякулация, което ще ви кара да се чувствате фантастично с дни.

 

Опасностите от допамина:

Предприемането на рискове е най-голямата опасност от допамина, защото той ще промени границата, над която действате импулсивно. Има неща, за които вашата осторожност към рискове би ви привлякла вниманието или би ви накарала да прекратите напълно, но благодарение на допамина изобщо да не забележите. За някого, който бива възпиран от главата си, понижената предпазливост може да бъде само от полза. Типични неща, които могат да бъдат повлияни по време на една кинбаку игра са небезопасни закрепвания на краищата на носещи въжета, неравни опъвания, които не са преправени и т.н.

Друг недиректен риск от допамина е отделянето на пролактин при оргазъм, тъй като пролактинът не само, че противодейства на допамина, но също и на ендорфините. Това значително ще намали търпимостта на болка, постигната на второ ниво и нагоре, благодарение на модела на отделяне на ендорфини. За това, да докарате някого до оргазъм с magic wand-а докато е увиснат във футо-момо оплетка, може да не е най-хубавото нещо, което може да направите, защото след това партньорът ви може да има нужда да бъде свален на земята много бързо.

 

Силата на невротрансмитерите:

Силата на невротрансмитерите отдавна е била основата на опиятите, както в медицината, така и за развлечение. Опимум, морфин и хероин – всичките са версии на ендорфин, произведен извън тялото. Кокаинът и амфетаминът променят функциите на мозъка за справяне с допамин. Има изследвания на дрогирани плъхове с ендорфин, които са умряли от глад заради покорство и липса на инициатива. За това зависимите от хероин отслабват до кожа и кости, защото те се задоволяват с еуфорията си от ендорфини. От своя страна пристрастените към кокаин се опитват да спират влакове с телата си или да скочат от прозореца, напълно решени да полетят. Това се дължи на богоподобното им изживяване и близо до нулата колебание, причинено от надрусването с допамин.

Много често хората в БДСМ общността казват „не смесвай алкохола с играта. От друга страна да си напълно надрусан с ендорфини или допамин е напълно приемливо, а дори е и поощрявано. Ето това е ирония за мен.

 

В крайна сметка:

Главното послание е: използвайте окситоцина, за да тръгнете по пътя към ендорфините (вместо адреналина) и бъдете наградени с допамин. Правете го като връзвате по-бавно и причинявате повече болка по време на практиката си. Задръжте допамина си по-дълго като връзвате вместо да се чукате или избягвайте да свършвате. Внимавайте с ефекта на допамина и ендорфините върху тялото.