автор: Red Sabbath във fetlife.com

 

Започвайки да записвам мислите си по тази тема, спомените ми се връщат до 2011г, когато, след като за първи път посетихме лондонския фестивал, решихме да експериментираме връзване с кимоно заради силното впечатление, което ни направи японският екип на Ичи Нава Кай.

Ясно си спомням, че след като изживях много шибари, най-често чисто гола, чувствата ми бяха изключително нови. Например възприех това да ме покрият с кимоно след като са ме връзвали като „обратно изнасилване“. Моментално започнах да усещам потенциала в мен. Въпреки, че съм западна жена и никога не мога да стана японка, почувствах как ми се отразява това да ме разсъбличат прогресивно и как това влияе на моите реакции по различен начин.

Минаха вече повече от три години, от както ме връзват (особено за представления), в кимоно. Японските дрехи играят много важна роля върху реакциите на модела, когато го връзват. Споделяла съм това чувство много често по един неясен начин, защото, повярвайте ми, не е толкова лесно да го опиша. Препоръчах на всички мои приятели от тази сфера да изпробват това усещане поне веднъж в живота им. Всеки един от тях потвърди, след като е пробвал, че усещането е било напълно различно: видях модели, които обикновено се контролират, да плачат, защото са били разсъблечени В и ПОД въжетата.

Та, за какво става въпрос?

Кройката на кимоното е много права и тясна. Тя оформя тялото не като изписва формите и женствеността, а вместо това крие тялото и ограничава движенията. Например кимоното позволява само малки бебешки стъпки. То пази, крие недостатъците, прави те елегантна и недостъпна – като елегантна и недосегаема кукла.

Мисля, че при гейшите не само кимоното крие тяхното тяло, но и избелващия грим замаскира лицето им така, че естественият цвят да не се вижда с изключение на тясна област от врата. Това означава, че японците имат много ограничена възможност да оценят визуално физическата красота. (за информация „Модерна Япония: Произходът на ума: Японският манталитет и традиция в съвременния живот“, Александър Прасол).

Това покриване/маскиране и ефектът от последващото „разкриване/размаскирване“ мисля, че много силно проработи върху мен, въпреки, че съм западнячка.

Когато започнаха да ме връзват в кимоно, това подсили стойността на врмето и прогресията, в която кожата и голотата ми се разкриваше стъпка по стъпка и самото действие стана по „подчиняващо“: дефакто вече не аз можех да реша да се съблека сама от началото. Аз трябваше да отдам контрола дори на нещо толкова интимно, оставяйки връзващия да го направи по време на сесията, когато пожелае.

Та, това означава, че аз вече бях пленена, хваната и беше невъзможно да го спра… Това има силен психологически ефект върху степента, до която отдаваш властта и върху нивото на усещането за изоставеност.

Наскоро гледах филм на Пинк Ейга, наречен „Сладък камшик“. Историята разказва за една жена, която е била отвлечена и изнасилена на 17-годишна възраст. Kогато пораства, тя се превръща в професионална робиня в един садо-мазо клуб, за да може някакси да се изцери от това изживяване и отново да изживее тези специални усещания, които е усетила по време на онази трагична ситуация, която е разкрила нейната мазохистична страна. В днешно време тя е свикнала да се съгласява с всякакво мъчение, което клиентите ѝ поискат да ѝ причинят в садо-мазо клуба. Една вечер, обаче, един от клиентите поисква от Господарката и собственичка на клуба робинята да се облече в кимоно, да обуе фундоши (японско долно бельо) и тогава да бъде вързана и тормозена. Макар това да е филм, вие много лесно ще видите как изражението на лицето ѝ се променя. Един много интересен детайл е, че клиентът казва доволно „само японското връзване може да постигне това“, говорейки за видимия срам в нейните реакции, защото я мастурбират с фундошито.

Облечена и после тормозена…

Историята ми, обаче, не свършва тук… След тези години на пазаруване онлайн и посещението ни в Япония, моята колекция от японски дрехи очевидно нарастна както с кимона, така и с аксесоари и нагаджубан (дрехата, носена под кимоното).

В миналото съм носила кимоно ИЛИ като алтернатива – нагаджубан – по време на сесия, но по повод на първия ни салон миналия декември, аз реших да ги облека правилно – двете заедно. Това направи нещата наистина различни.

Мисля, че сесията ни с хаширата (вертикалната греда) стана една от най-разгорещените от последните месеци.

Усещането на защита и покритие, разбира се, се удвоява от факта, че носиш ДВА слоя. Това позволява на връзващия да отдели още повече време да премахне дрехите, да разкрие тялото, да поеме контрол.

Тази нова сцена ме накара да разбера докъде стига ефекта на кимоното и колко ограничава спектъра на чувства, които мога да изживея. Видях истинския резултат, когато комбинирах кимоно и нагаджубан заедно.

Усещането, което създава тази магична смес върху модела е… безспирно слой по слой разкриване както физическо, така и психологическо.

Гладката и топла коприна на кимоното е лека и шумоли по пресния памук на нагаджубана, който докосва кожата директно и така поражда неконтролируеми тръпки.

Различните тъкани издават звук и създават вибраци докато се търкат една в друга и в кожата. Те тежат повече върху тялото. Можеш наистина да ги почувстваш.

Това е сякаш да ти свалят различни маски една след друга.

Събличането на душата докато се разкрива все повече от тялото.

Това е сякаш свалят различни слоеве грим от лицето ти.

Постепенно можеш да видиш истинския цвят на кожата ти – твоето истинско аз.

След като кимоното го няма, играта не е приключила. Създават се допълнителни очаквания както във връзващия, така и в модела, а и в останалите, които гледат, защото има още един слой, който да бъде разкъсан…

Този усилен процес на разсъбличане е метафора за навлизането все по-дълбоко в голата ти същност. Но за да я откриеш, трябва да отделиш нужното време и правилното внимание, и да позволиш на всички покриия, подготовки и защити да паднат. Една след друга.