Избор на въже за връзване

Преди да навлезем в дълбочината на темата, нека се представя накратко. Познат съм в BDSM общността с псевдонима Silent Teddy Bear. Занимавам се с изучаване, практикуване и преподаване на шибари от около три години. Правил съм шибари изпълнения на сцена на повече от 10 фетиш партита и съм водил практически семинари по връзване в японски стил в България, Румъния и Унгария.

Ще споделя моя опит при избор на въже и съображенията, които имам спрямо тези въжета, които са ми известни. В повечето случаи ще говоря за усукани въжета, а не оплетени, защото усуканите държат възли по-здраво поради по-неравната си повърхност
Усукано въже:
   

Оплетено въже:

За повечето връзвания на човешко тяло най-масово се ползва въже с 6мм диметър. Тази дебелина позволява въжето да натиска по-голяма площ на кожата в сравнение с по-тънките въжета без да е прекалено дебело и да прави огромни възли, които могат да причинят болка и травми. Като дължина най-често се ползва ~8м за европеидната раса и хора с подобно телосложение. Тази дължина позволява да ви свърши въжето преди да се е наложило да направите 100 намотки и да изтеглите 100м въже през един възел, но и да не ви е прекалено късо. Практично е да си имате и по-къси въжета – 4м и 2м за връзване на някой отделен крайник, коса и т.н. Ще коментирам и приложимостта на въжета за увисвания. Моля, не оставайте с впечатлението, че увисването във въздуха е единственото интересно връзване. Може да е ефектно и да е пример за високи умения, но много повече неща можете да направите при наземни връзвания или частични увисвания, защото партньорите ви ще издържат много по-дълго време вързани. В коментарите ми към поддръжката на въжетта, не споменавам това, което важи за всички – във въжето може да се заплетат остри предмети като кламери например и е добре да си проследявате всяко въже по дължината и да го почиствате от такива елементи, за да не нараните партньора си.

1. Манила – естествена материя. В железариите я предлагат като потърсите коноп. Не е коноп. Не купувайте такова въже, защото е промазано с масла, за да не гние и тези масла могат да предизвикат кожни алергии. На мен ми е причинавало такава. Мирише гадно, не е особено здраво въже. По-здраво е от памука, но по-слабо от ютата.

2. Памук – мек и нежен към кожата. Леко разтеглив. Това го прави подходящ за начинаещи връзвани партньори. Има ниско триене и по-трудно може да прогори кожата или да свали кожа при търкане с натиск. Държи възли много добре. Минус е, че не е много здрав, заради късите си сплетени нишки и не е подходящ за увисване. Достатъчно здрав е за наземни връзвания. Друг минус е, че усуканиото памучно въже често е рехаво намотано и лесно една нишка прескача другите и това намалява здравината на въжето и разваля външния му вид. Не изисква никаква поддръжка, освен пране. В миналото памукът се е ползвал много често от японските шибари изпълнители. Отлична алтернатива на памука е полиестерът.

3. Полиестер – синтетична материя, която много прилича на памук. Мек и нежен към кожата. Леко разтеглив. Това го прави подходящ за начинаещи връзвани партньори. Много е здрав (около 250-300кг товароносимост за 6мм нишка) и става за увисвания. Държи възли много добре. Триенето му е по-ниско от памука и рискът от протриване и прогаряне на кожата е още по-нисък. Полиестерът, който ползвам, е малко по-стегнато усукан от памука и не си разваля формата така лесно. Не изисква никаква поддръжка, освен пране, но на ниска температура (40* е добре)

4. Юта – естествена материя. Сравнително здраво въже е и може да се натоварва с увисвания. Не е разтеглива. Плюсовете ѝ са, че има повече характер от памука и полиестера, защото често има мирис на растение, а след смазване (примерно с масло от жожоба) скърца в ръцете ви. Това дава допълнителни стимули за сетивата на партньора ви. При подходяща обработка (разработване чрез прекарване през карабинер, пърлене над газов пламък и смазване), въжето се плъзга много леко през ръцете и ви позволява да връзвате много бързо без да си изгорите ръцете от триенето. Държи възли добре, но осезаемо по-слабо от памука или полиестера – приплъзва се по себе си в някои ситуации. Изисква поддръжка, каквато описах по-горе. При мокрене (и пране…) се свива и раздува, и за да си възвърне формата, трябва да я изпъвате и усучете допълнително няколко пъти докато съхне. Раздуването и свиването е проблем, ако мокрите вързания си партньор, защото възлите ви ще се стегнат повече и е възможно да не сте способни нито да ги развържете, нито да срежете въжето с безопасни ножици и да се окажете в неприятна ситуация.

За някои хора поддръжката на ютеното въже е вид ритуал, чрез който подсилват отношението си към въжето, приемат го като част от себе си, влизат в „зоната“ докато поддържат въжето си. За други това е работа, която не могат или не искат да вършат. Друг минус е, че, като естествена материя, гние с времето и има значително по-къс екплоатационен живот от синтетичните материи. Много хора практикуват шибари с въже от юта.

5. Коноп – естествена материя. Нямам богат опит с него и ще оставя някой друг да го коментира в подробности. Здраво въже е и може да се натоварва с увисвания. Антибактериално е и това е в полза от хигиенична гледна точка. Поддръжката му не мога да я коментирам. Като естествена материя гние с времето и има значително по-къс екплоатационен живот от синтетичните материи. Имайте предвид, че в България коноп не се продава с изключение на тънки нишки. Можете да си внесете от чужбина. Много хора практикуват шибари с конопено въже.

6. Синтетичен коноп (хемпекс, полихемп) – няма да крия – любимото ми въже. Изкуствена материя. За начинаещи въжето е малко грубо, защото е твърдо и неразтегливо. Много прилича на коноп. Много е здраво (~250-300кг товароносимост), има особено високо сцепление и държи възли изключително здраво – възлите не се приплъзват по другите въжени линии така лесно като при ютата. Високото му сцепление му е и минус – много лесно причинява изгаряния и сваля кожа, при изтегляне с висока скорост и под натиск. Други плюсове – не гние, не се раздува и свива от вода. Има много дълъг експлоатационен живот. Не изисква никаква поддръжка, освен пране (до 40* е ОК).

7. Сезал – естествена материя. Грубо, твърдо и неразтегливо въже. От него стърчат твърди и бодящи нишки. Въжето се ползва често за измъчване на партньора, защото позата бързо става уморяваща и дискомфортна поради безпощадната натура на въжето. Не е особено здраво и не се препоръчва за увисвания. Свива се и се раздува при мокрене. При съхнене трябва да го изпънете и усучете допълнително, подобно на ютата. За поддръжката на въжето не мога да кажа повече.
 

8. Кокосово въже – естествена материя. Също грубо и мъчително въже. Подходящо е за садисти и мазохисти по същите причини като сезала. Не съм работил с такова въже и повече информация нямам.

9. Алпинистки въжета – ограниченият ми поглед върху разнообразието сред тях говори, че са изключително здрави. До колкото знам са синтетични от различни вариации на пластмасата (като полиестера, полипропилена, полиетилена и т.н.). Не изискват сложна поддръжка. Важно при тях е, че най-често не са усукани, а са наплетени, за да са по-гладки. Това води до много по-лесното приплъзване на възлите по нишките, към които са вързани. Това ги прави по-непрактични спрямо усуканите въжета, но пак можете да ги ползвате. Просто трябва да внимавате повече възлите ви да са здрави.

Бих си позволил да препоръчам спрямо вкуса ви да си изберете:
– Полиестер – за начинаещи модели и за повече комфорт при по-нежни игри
– Юта, заради характера ѝ и възможностите да донесете повече сетивни стимули за партньора ви, и заради високата скорост, с която можете да връзвате
– Хемпекс – заради здравината, дългия живот, високото сцепление и липсата на поддръжка

ПС
В името на безопасността е добра идея да си вземете ЕМТ ножици, с които да можете с лекота да срежете въжетата, ако стане инцидент и няма време за развръзване. Още по-добра идея е да имате две, ако в паника счупите едната ножица. Има и други модели, които вярвам, че са по-здрави, но аз ползвам следните, от които съм доволен: