Източник: книгата Shibari 101

             Когато говорим за еротична размяна на власт, има множество подходи. Повечето американци го правят по европейски стил. Това най-вероятно се дължи на литературните образи, създадени в „Историята на О“, повестите на Anne Rice и просто заради културните сходства.

            Едва малцина в западното BDSM общество са научили отношенията между Доминиращ и подчинен от източната школа. Източната школа е чисто произведение на японската култура и общество. Въпреки, че има множество прилики, има и много големи разлики. Изучаването на тези разлики и уважаването им е основата на добрия етикет.

            1. На първо и най-важно място стои това, че цялата BDSM култура в Япония е съсредоточена върху използването на въже за връзване и увисване, а не на инструменти за телесно наказание като различни видове бичове, които са основен център на внимание в западните американска и европейска култура. В Япония, ако не ползваш въже, не се занимаваш със СМ. В същото време на Запад, повечето хора в BDSM обществото нямат идея какво да правят с въже и бихте получили обратния отговор. И наистина, спомням си началото на 90-те години, когато започнах да използвам въже в местните клубове, почти никой не знаеше какво правя. Някои хора на Запад биха ви казали „о, да в началото започнах с малко въже, но после преминах към истинския С&М“. Това не цели да критикувам когото и да е, но показва колко малко Западът знае за японската/източна школа на доминация и подчинение.

            2. В източната школа съкращението често се среща като SMBD или просто SM, а не BDSM, както е в Америка или Европа. Ако говориш за BDSM в Япония, най-вероятно няма да бъдеш разбран правилно.

            3. Екипен подход. Въпреки, че определено е наличен елементът на Д/п (Доминиращ и подчинен) в източния стил, типичният японски Доминиращ не се възприема по този начин. В източната школа цялата еротична размяна на власт се възприема като екипна работа. Японските СМ практикуващи и въжеизпълнители смятат това, което правят, за екипно начинание.

            4. Японският СМ играч или връзващ се смята за изпълнител с въже. На практика една от по-новите и модерни думи, които се използва днес, за да се опише изкуството на работа с въже е „Нава-кешо“. Това буквално означава „грим с въже“ или „козметика с въже“. „Нава“ = въже и „кешо“ – козметично изкуство.

            Старата дума за това изкуство е „Кинбаку“ и все още се ползва. Тя се свързва със старовремските мъчителни приложения на въжето. По-нов термин е „Нава Шибари“, който означава „да връзваш с въже“ и е популяризиран от повечето комерсиални сайтове.

            Може би се питате „Какви са тези работи с въжета и изкуство?“. „Връзването на жени не е ли перверзно и грешно?“. Перверзно? Може би. Грешно? Абсолютно не.

            Някой веднъж каза „Най-големият враг на просветлението е невежеството, а още по-лошо е невежеството, което няма интерес към просветление“.

            Точно заради това човек винаги трябва да е особено внимателен пред кого разкрива тези свои интереси пред други хора, които може и да не са достатъчно просветени, за да се отнесат към това изкуство по един интелигентен начин. Въпреки, че не ме е срам от моя стил на живот или интересите ми, определно съм достатъчно умен да разбера, че много хора нямат нужната толерантност като част от тяхния характер. Затова, по очевидни причини, ограничавам образа си на „връзващ“ до обществени събирания на предимно сходно-мислещи хора и до сравнително анонимния свят на интернет, защото има твърде много проблематични хора в света на „ванилията“.

            Та, защо го правя? Какъв е смисълът? Аз обичам връзването и това е така от много, много години. Може да попитате – защо ти е изобщо да вържеш една жена? Ето сега стигаме до веселия въпрос. Защо, наистина?

            1. Красиво е и артистично. Винаги съм бил визуална личност. Мисля, че повечето мъже сме такива. Винаги съм намирал женското тяло с неговите украшения естетически задоволяващо. Жена, оплетена с въже или кожени ремъци, просто е приятна за гледане. Обичам да създавам нещо артистично, на което да се любувам.

            2. Възбужда сетивата. Връзването раздвижва нещо в основата на моето същество, моята душа. Казват, че сексът е най-вече между ушите. Там, разбира се, е където се заражда и фантазията.

            3. Забавно ми е. Целият процес на планиране и след това връзването на любимата ти жертва е предизвикателство във всякаква форма. Творческата енергия, емоционалното и сетивното предизвикателство да създаваш оплетки просто е забавно. Кой може да устои на гола или оскъдно облечена женска форма, вързана пред него? Лекичко да прокараш пръсти по ребрата, по корема, да погалиш бузата ѝ, да целунеш врата ѝ, леко да докоснеш зърната ѝ и всякакви други чувствителни зони на жената, които са на твое разположение да използваш. Тя може да хленчи, да се мята, но не може да ви спре да правите каквото пожелаете. А това просто е забавно и разбира се, изпълнено изцяло в контекста на общото съгласие.

            4. Доверие. Страхотно и изключително силно нещо е това една жена да ти се довери и да ти разреши да я направиш беззащитна с оплетки. Това е най-ценното доверие, което мъжът може да получи. Това е свещено доверие и трябва да бъде ценено най-високо. То изкарва най-доброто в мен. А това ме води и до най-важната причина:

            5. Изключително приятно е за нея. За мен връзването означава да причинявам не болка, а удоволствие. Аз не съм садист. Не обичам да причинявам болка за лично удоволствие. Ще причиня болка, ако знам, че някой много силно я желае. Няма да го направя заради себе си. Това е разликата между „садист“ и „чувствен садист“. Нещото, което най-много харесвам, е просто да нося удоволствие на жена – интензивно удоволствие. Да гледам как тялото ѝ се тресе в очакване. Да я виждам да трепери от чистия екстаз от удоволствията на сетивата ѝ. Нужно ли е да казвам повече? Не особено, но все пак нека навлезем по-дълбоко в нашето разбиране.

            Изследване на сексуалната възбуда

            Преди много години едно изследване на човешката сексуалност разглежда връзката между сексуалната възбуда и активността на мозъчните вълни, и неща като ерогенните зони. Използването на топло-чувствителни камери за заснемане на възбудена двойка, която е в процес на интимни отношения, показва кои зони на тялото стават по-топли от други. По време на това изследване са поставили електроди на мъжа и жената, за да измерят активността на мозъчните вълни по време на секс.

            При мъжете

            Това, което открили при мъжете, било, че по време на предварителната игра, сношението и кулминацията се наблюдава прогресия в мозъчните вълни от нормално състояние към такова, което нарекли „животинско“ състояние – с други думи мозъчните функции се намаляват до по-ниско ниво при всички мъже, които били изследвани. Не само това, но при всички мъже те спадали до почти същите нива на мозъчна активност по време на кулминация и веднага след нея. Имало един вид праг, който бил постоянен, независимо от разновидностите на сексуалните преживявания. Мъжете стават като животни. Не,че това е голяма новина за когото и да е, но това е причината те да заспиват след секс.

            При жените

            Гледайте какво станало при жените. Това е наистина готината част. Жените са точно наопаки! Мозъчната активност или „състоянието на тяхното същество“, както го наричат, прогресирала нагоре от нормално до много по-високо ниво. Не само това, но нямало измерима граница на това колко високо тази активност може да достигне.  Помислете над това за момент. Жените се издигат, а мъжете потъват. Това наистина е вярно. Жените могат да преживеят пътуване на невъобразими висоти, а повечето мъже не подозират какво се случва. Завиждате ли лекичко за това, мъже, а? Би трябвало. Аз, бидейки мъж, който никога няма да разбере какви чудеса жената може да изпита, определно ревнувам. Затова съм стигнал до заключението, че, ако не мога да изпитам това сам, искам поне да наблюдавам тези върхове, тези невероятни висоти. Искам да бъда катализаторът, който я изпраща там, а дори и контролира нейното изживяване с моето връзване…

            Изключително обичам да гледам в очите на жена, която е отвъд предела в сетивен екстаз, да слушам звуците, които излизат от гърлото ѝ, да усещам ароматите ѝ – за мен това е бегъл поглед в божественото. Това е такова голямо удоволствие, според мен – като дар за жените директно от Бог. Отнасям се към това с почти религиозно почитание.

            Препятствие

            Има едно голямо препятствие по пътя. Нашето общество се характеризира със сексуално подтисничество. Нашата култура от десетилетия ни подхвърля противоречиви сигнали. Имаме реклами на бира с жени с големи гърди, разтягащи малки бикини, секс по цялата ни телевизия и филми, а в същото време ние мъжете сме учени, че е обществено неприето да ни хванат открито да заглеждаме жена със сексуална възхита.

            По-зле е за жените, обаче. Тях ги учат да се перчат и показват, да си угаждат, ако искат, но в същото време ги учат, че е неприемливо да позволят това да носи удоволствие. Една жена не иска да бъде уличница, нали? А това е само върхът на айсберга, но крайният резултат е, че сме превърнати в нация без ясни сексуални роли и идентичности. Ние сме най-странната комбинация от разкрепостеност и задръжки. Сексът ни консумира, но ние само тайно фантазираме за неща, за които никога няма да говорим открито, а също критикуваме тези, които го правят. Става все по-зле.

            Помислете си. Колко често сте били по средата на страстните ви ласки и жената ви е казала „Спри! Чакай. Не ме пипай за момент, твърде много е! Трябва да се охладя.“ Какво стана току що? Жената достигна своята собствена изкуствена бариера. Нищо повече. Точно, когато тя достига интензитет, с който не е наясно, тя се насилва да скочи на спирачките. Много жени имат някакъв вид ограничение, който не си позволяват да преминат. Това не е нарочно и те често не го осъзнават. Просто така е действала нашата култура от много, много години.

            Сега виждате проблема някой да харесва да носи удоволствие на жена, а в същото време има такива бариери, с които да се бори. Докато жената е свободна да прилага контрол, тя ще го прави.

            Затова, за да премахнем бариерите, тя ни разрешава да я лишим от възможността да ги прилага чрез връзване по взаимно съгласие. Много е просто, реално. Като я обездвижим, тя вече не е обвързана със собствените ѝ задръжки. Самото действие на подчинение е на практика освобождение. Тя вече не е подчинена на изкуствените възприятия, с които е облята от нашата странна и нелогична култура. Когато тя достигне тази точка, в която преди тя би спряла активността си, сега тя може само да се бори, да мрънка и хленчи и тогава накрая да прегърне това, което я чака отвъд. Воала! Нов пик, удоволствие, което никога не е знаела, че може да достигне или, че изобщо съществува. Връх, който просто следва да бъде покорен и задминат. Над всичко това, да можеш да го направиш с една специална дама, с която да развивате не само физическа интимност, но и емоционална… Сродни души. Уау… Намерих ключа. Това ми носи най-голямо удоволствие.

            Срам

            Няколко думи за срама. Срамът е много силен инструмент, с който ни контролират. Наистина, трябва да се срамувате, ако направите нещо ужасно на някого. Крадецът, изнасилвачът, педофилът, убиецът – те трябва да се срамуват от своите деяния. Обществото се нуждае от тези граници.

            Срамът, обаче, се използва от религиозните да издигат фалшиви граници и да контролират нашите естествено и природно-зададени желания. Накрая това ни оставя с чувството „ако усещането е страхотно, значи нещо не е наред с него. Сигурно е греховно.“

            Връзването по взаимно съгласие е начин, по който човек може да се предаде и да премине тези фалшиви бариери. Наистина вярвам, че съществува елемент на позитивна „терапия“, която се случва на много хора, които практикуват тези дейности.

            Сега знаете защо правя това, което правя.

            Няколко завършващи мисли и вероятно предизвикателства за другите. Изглежда че, ако жените като група имат общо оплакване по отношение на правенето на любов с мъже, то е, че мъжете не отделят достатъчно време да възбудят жената и да я „издигнат“. С други думи – почнат, набързо свършат и после „лека нощ“. Наричат го предварителна игра. Жената се оплаква, че мъжете просто стават „животни“ и щом свърши, я оставя без интимното внимание, от което тя се нуждае. Връзването, поради самата си същност, отнема време. „Танцът“, ако искате го наречете, може да отнеме и дни подготовка, планиране и очакване. Защо не подразните вашата дама няколко дена по-рано с няколко подсказки за това, което ще ѝ направите в следващ сексуален акт. С връзването изживяването може да отнеме часове леко докосване и галене (или в зависимост от вашия Д/п репертоар може да бъде стегнати ремъци, щипещи докосвания на пръчка. Аз лично харесвам контрастиращите усещания). Музиката, копринената превръзка за очи, меките найлонови въжета, плъзгащите се по кожата ѝ – всичко се събира в едно преживяване, което я възнася на онова място. Затова, момчета, искате ли да бъдете истински мъж в очите на вашата дама? Тогава я заведете там бавно и гледайте как тя се предава на вашето докосване, а накрая изригва в екстаз, рухва в едно същество, треперещо от удоволствие в ръцете ви…

            Ето това е предварителна игра… Реално Д/п е точно това … предварителна игра с часове! Мисля, че ако ваниления свят разбере (и това вече се случва), най-вече жените ще залеят нашия свят. Все пак коя жена не би харесала няколко часа предигра? Но дами, нужно е доверие. Ако искате да изпитате всичко това и повече, трябва да отделите време и внимателно да изберете този партньор, на когото можете да дадете доверието си.

            История и развитие на японската или източната школа

            SMBD търпи огромен прираст на интерес в Япония в последните 10-ина години, както и на Запад. Този интерес към японското СМ или изкуство с въже не е нов феномен. Използването на въже по един ли друг начин в японското общество се корени в миналите 500 години.

            Тъмните векове в Япония / Управлението на Токугава

            Когато мислим за СМ или Д/п в смисъла на японските практики, намираме изображения от „Тъмните векове в Япония“ в периодите на войните в началото на 16-ти век, започнати под управлението на Токугава. Когато Колумб е плавал през океана през 1492г да намери Америка, японското общество е започвало тъмен и изпълнен с мъчения период на управление, който траял до 1560-те. Под управлението на Токугава през 1742г е въведена система от криминални кодове, които прилагат 4 типа измъчване чрез въже за престъпниците.

            1. Първо е бичуването

            2. Второ е натискането с камък

            3. После е връзване във формата на скарида

            4. Накрая е въжено увисване от ръце или всичките четири крайника с лице надолу с тежки камъни на рамената.

            Въпреки, че са изключително мъчителни, тези практики са основата на съвременната японска СМ игра.

            Интересното е, че бичуването се е смятало за лека първа стъпка и прогресирало във все по-големи мъчения, стигащи до смъртоносни практики с въже. От своя страна в нашето модерно западно общество въжето се смята за нещо леко, а бичуването или използването на други уреди за телесно наказание се приемат за сериозните или „истинските“ СМ дейности.

            Това само показва, че западното BDSM просто не схваща нещата. Затова, вероятно този сайт и текстове ще подпомогнат нашата осведоменост и интерес към допълнително образоване в общността ни.

            Тези мъчителни и варварски методи с времето отмряли с края на насилието на военния период. Въжето като инструмент за измъчване също отживяло. Много от тези умения и техники са основата на модерната употреба на въже и съвременните еротични форми.

            Периодът Едо

            Някои казват, че развитието на въжето от мъчителните методи на 16ти век към нещо с еротична форма започва след кървавия Шинкоку период с началото на Едо периода (1603-1868г). Развила се една цяла система, наречена Ходжоджуцу или Хобаку-джуцу. Това било едно много специално бойно изкуство, използвано да залавя престъпници и обездвижва затворници. Зародила се една много прецизна система на връзване на затворници с въже. Методите са много потайни и уникални от селище до селище. Стилът на въжето често отговарял на социалния статус на престъпника.

            Един престъпник можел да бъде вързан и увесен на обществено място и наблюдаващият можел да определи по оплетките на каква възраст е жертвата, социалната класа на престъпника, извършеното престъпление и понякога дори професията на жертвата.

            Интересното е, че в днешно време много малко школи по бойно изкуство разполагат с каквото и да е знание или възможност да преподават Хобаку-джуцу.

            Използването на въже като еротична форма не е никак ясно през този период и авторът не е намерил ясни доказателства за това.

            Съвременните практики в Япония

            На края на периода Едо преди началото на 20-ти век се появили няколко еротични картини, изобразяващи японски въжени оплетки. Ако са съществували по-рано, не са налични исторически доказателства, а само устен фолклор. Този еротичен жанр излиза на повърхността в обществото едва през последните 20-тина години на 20-ти век.

            Модерното приложение на въжени оплетки в Япония не е жестоко и мъчително, както е изобразено в някои видео клипове. Те правят същите неща, които се правят и на Запад. То е по взаимно съгласие, има определени граници и още повече, че в Япония тази игра се планира и изпълнява много по-внимателно, отколкото на Запад.

            Тъй като въжето е много по-опасно от много уреди за телесно мъчение като бичуване, бой с ръка или с пръчка, наблюдява се голямо уважение към безопасността сред японските изпълнители с въже. Тук се включва екипната работа. Макар да съществува привличане към безпомощната и ранима женска фигура, прекрасната ориенталска дама не е жертва, а реална част от процеса преди да разреши тялото ѝ да бъде вързано, увесено и изложено на показ. Японското връзване не е нещо, което връзващият причинява на жертвата, подобно на тези изображения на девици в опасност, които са толкова популярни на Запад, а е екипно начинание между изпълнителя и платното.

            Жени – изпълнители с въже

            Макар 99.99% от изображенията, които виждаме с японски оплетки да са с мъж-изпълнител и жена-платно, това не показва реалността в Япония. С освобождаването на сексуалните норми в Япония през 70-те, до средата на 80-те години на 20-ти век се формирала изцяло нова институция сред СМ практикуващите от женски пол. Наричат се „Бар на Господарките“.  Наблюдява се комбинация от европейски стилове и ориенталската култура. Вътре ще видите класическа европейска фетиш рокля като латекс например, кожа или PVC костюми, носени от красиви секси богини. Тези Господарки се наричат джо-осама и тяхната клиентела са мъже (и нарастващ брой жени), които плащат на час, за да боготворят тяхните високи токове, да ги бичуват или унижават.

            Много умелото приложение на въжето е главният център на внимание в тези клубове. Има няколко много известни жени – изпълнители с въже. Възползвайки се от това бледо желание за еротична размяна на власт, тези „джо-осама“ изпълняват нуждата на едно пренаселено общество, обсебено от стрес. СМ сюжетите с женската изпълнителка на въжени оплетки са често срещана гледка по ваниловата телевизия. Някои от тези жени стават популярни, а защо не и легандарни за много кратко време.

            Мъжете-изпълнители

            В момента има около 30 разпознаваеми изпълнители на въжени оплетки в Япония. Едва около 5 или 6 са смятани за Господари, истински Сенсеи. Това, което те правят днес се нарича „Навакешо“, което означава въже, приложено като козметично изкуство! Тези сенсеи смятат това, което правят, за форма на изкуството, както и общо взето всяко друго нещо в японската култура като бонсай, чаят или икебана.

            Тези модерни изпълнители на въжени оплетки съществуват от едва 20-ина години. Използването на въже като приложение за измъчване все още съществува в културното съзнание на японците. Модерният японски полицай все още носи парче въже като част от униформата си.

            През последните 20 години тези съвременни господари и господарки са събирали и изучавали старите рисунки на връзване и мъчение, и от това са извлякли своя модерен стил на връзване и създаване на форми. Естествено, много от тези антични въжени приложения са много опасни и затова са модифицирани за безопасност.

            Тези съвременни изпълнители са се учили и са растяли през последните 10 години в опитите си да изучат и възприемат старите умения и техники от преди 500 години.  Ако погледнете някои от старите видео клипове с японско връзване дори от края на 80-те и началото на 90-те, можете да видите някои много опасни неща, които вече са изменени в новите клипове, за да покажат по-безопасни методи да нанесеш въжето, още повече що се касае до увисване.

            Въпреки всички промени, връзването с въже е може би най-опасната практика в BDSM. Хората могат сериозно да пострадат, нерви или гениталии да бъдат наранени. Съществува много реална възможност някой да бъде инцидентно убит с грешно поставяне на въжетата.

            В основата на съвременната практика е  създаването на красиви форми с въжето върху платното, върху което работиш. Висшият пилотаж, разбира се, е увисването. Нещо, което малцина на Запад опитват да изпълнят, заради присъщите рискове.

            Днес, когато гледате някой съвременен изпълнител на въжени оплетки, ще видите пресъздаването на жестокото минало, в което някой е бивал вързан и измъчван, което намира своето модерно значение в естетическата красота, съчетана с еротичността по взаимно съгласие.

            Бъдещето на изкуството с въже

            Тъй като връзването като концепция е нестандартно и като цяло е скрито от обществото, отношенията между изпълнителя и неговото платно често са много дълбоки и еротични. Като съчетаем това и с времето, което е нужно да се нанесе въжето и после да се свали, то въжето е едно от най-силните интимни средства да провокираме силните еротични и чувствени емоции, които можем да изпитаме. Днес, когато все повече хора се стремят да изучат това изкуство, е много лесно да се пропусне дълбочината на емоциите и свързната с тях интимност.

            Западно срещу източно връзване

            Съществуват основно две класификации на връзването – западен и източен (японски) стил. И двата са създадени с различни цели и двете са се развили от различни приложения. Западното връзване е създадено като форма на мъчение и нечовечно лишаване от свобода в средновековна Европа и често е прилагано в реални затвори. Японският стил е по-човечна форма на лишаване на свобода защото те не са имали физически затвори като цяло и може да се ползва за разпит и наказание.  В днешно време има множество стилове на всяка от тези форми на връзване. Единствената техническа разлика между двата е, че западният често ползва една нишка въже, а японският ползва въжето сдвоено. Съвременното западно връзване се използва най-често за ограничаване за други действия докато японското връзване се използва за сексуално унижение и самото то е центъра на вниманието.

            Връзването в Япония

            Ходжоджуцу:

            По начало кинбаку-би започва своето съществуване като форма на задържане на затворници в Япония през 1400-1700г. През това време местната полиция и самураи го използвали като форма на лишаване от свобода. Имало два затвора в Япония, защото имало много малки ресурси на метали. Те, обаче, имали много въже от коноп и юта. Затова въжето се ползвало, за да се задържи затворника обездвижен. От това се заражда или поне допринася за създаването на бойното изкуство Ходжоджуцу и някои други бойни изкуства. Дори днес полицаите в Япония носят вързоп от коноп в багажника на полицейските коли в случай, че им потрябва. Някои други държави като Сингапур все още активно използват въжето за лишаване от свобода и превоз на затворници.

            4 Закона на самурайското Ходжоджуцу

            1. Не допускай затворникът да се развърже

            2. Не причинявай никаква физическа или психическа вреда на затворника

            3. Не позволявай на никого извън клана да види техниките на твоя клан

            4. Бъди артистичен в дизайна

            Най-честите практики на мъчение и разпит били:

            1. Бичуване

            2. Понасяне на тежест: коленичене на ръбеста повърхност и понасяне на камък върху краката

            3. Дълготрайно връзване в поза лотус (кръстосани крака, главата наведена към колената, ръцете зад гърба. Наричат я още поза на скарида, shrimp tie, ebi shibari)

            4. Частично или пълно увисване. Ръцете вързани зад гърба или пълно увисване с тежести от камък

            5. Японско пони. Не съм сигурен дали това официално е ползвано, но е частично увисване върху дървено пони, което стоварвало цялата тежест на тялото върху гениталиите.

            Кинбаку-би:

            В края на 1800-те и началото на 1900-те се развила нова форма на еротично Ходжоджуцу. То се наричало Кинбаку-би, което означава „Изкуството на еротичното връзване.“ Не мисля, че има реална документация, която казва как е станало това, но е факт, че е станало. Лично вярвам, че е подобно на това как полицаите обичат да са палави понякога и използват белезниците си за секс. Защо един тогавашен полицай да не е правел същото? 🙂 Също така лично вярвам, че изкуството е повлияно от Хинду (индийска) йога/кама сутра, когато Будизмът е навлязъл в Япония от Китай, но нямам никакво доказателство за това.

            Шибари в Америка:

            Така, с влиянието на интернет, Шибари се разпространява като горски пожар в Америка или поне концепцията, ако не практиките. С новото поколение американски връзващи (наричани riggers), се развиват и нови стилове. От края на 90-те инструктори преподават практиките на Shibari. Тогава се появяват местни групи по връзване с обучаваща цел (като CRAM в Чикаго и много други), а през 2004г се открива интернационална конференция, наречена ShibariCon, която е голям успех. Аз лично смятам Шибари да е третото поколение на Ходжоджуцу / Кинбаку-би.

            Съвременното Шибари в Япония:

            В Япония връзващите наричат японското изкуство с въжени оплетки просто „връзване“. Весело е, че американците обичат да използват етнически думи за техниките на японското изкуство, а самите японци не го правят. В последно време чувам слухове, че японските връзващи започват да използват американизирани „японски“ термини за това, което правят в момента. Мисля, че е много интересно как влиянието  се върти на 180* и се самозахранва.

            Митология:

            В японския език има антична поговорка, гласяща „връзването на тялото освобождава душата.“ Това е взето от една статия, която е написана от гледна точка на един японец по отношение на BDSM в Япония. „За разлика от други култури, японските жени смяат за приемливо да бъдат унижавани и връзвани за телесни удоволствия. Можем да анализираме тази нагласа от ментална и културна гледна точка. Японските жени, точно като Наваши (изпълнителя на оплетки), смятат, че бидейки жена, това освобождава душата ѝ. Как е възможно това? В Япония се вярва, че връзването, подчинението и унижението освобождава жената. За да разберете това противоречие, трябва първо да запомните, че японците са много здраво работещи хора. Животът е кратък и всички японци живеят стресиран живот. Шибари се използва като инструмент да се откъснеш от стреса и дневната рутина на простата, нормална жена. В допълнение към това можем да анализираме  важността на Шибари по отношение на нагласата на модерната жена в Япония. В момента няма останали гейши. Феминизмът и равноправието на половете в Япония е стандартна практика, макар все още да изостава от останалия развит свят. Много жени знаят дълбоко в себе си, че не е добре да изоставят традиционните си роли и затова, когато тези жени намерят добър Наваши, те позволяват да бъдат наказвани от него. Навашите в Япония казват, че най-добрите Дореи или М-джо са горди жени с високо самочувствие, защото когато те са вързани и унижавани, те се освобождават от своето егоистично Аз и остават с тяхната биологична истина. В днешно време съществуват Шибари и Навакешо (въжетата като козметично средство). Смятам, че Шибари е един от най-добрите еротични инструменти и безкраен извор на сексуално удоволствие както за мъже, така и за жени. Наваши намира връзването и унижението за овластяващо. Дорей изживява приятно мъчение, понеже Наваши може да я накара да се извива от удоволствие и да я доведе до оргазъм. Аз лично препоръчвам практиката на тази форма на изкуството, когато се прилага със знание, мъдрост и уважение.“

            Духовност: Шибари е и може да бъде много духовна, интимна и еротична форма на изкуство и може да допринесе към стила на живот на всекиго. Може да добавите каквито ритуали желаете или да го използвате във всички ритуали, които може да имате вече!

            Школи на връзването

            Чувал съм стотици различни активности, които хората изпълняват с връзването и искам по-ясно да ги категоризирам. Измислил съм 6 основни школи. Трябва да е ясно, че дадена дейност може да бъде в повече от една школа и може да използвате повече от една школа в същата сесия.

            1. Артистична (за изкуство, фотография и т.н.)

            2. Мъчение/разпит (Ходжоджуцу)

            3. Еротично връзване (Кинбаку-би, това включва секс)

            4. Сексуално унижение

            5. Обездвижване

            6. Медитация.

            Нива на връзване:

            1. Връзване чрез внушение – обездвижване чрез внушение или команда, но без използване на физически материали

            2. Символично връзване –  използването на физически материали про форма или като символ, но без да се цели ограничаване или обездвижване, или да е в минимална степен

            3. Структурно връзване – връзването постига някаква физическа цел, но не е задължително да е ограничаване или обездвижване

            4. Ефективно връзване – неизмъкваемо връзване или обездвижване е главната цел, макар и естетиката, символизмът и друга физическа цел може да е съобразена

            5. Приложно връзване – включва мебели, крепежни елементи, оборудване и т.н. – всичко, което не се класифицира като „играчка“ във връзването

            6. Абсолютно връзване – ако не можете да се измъкнете, то е абсолютно. Това е главната цел. Всичко друго е бонус.