Автор: Laerien

Превод: Silent Teddy Bear

 

Всеки започва своето пътешествие в света на връзването след като се е сблъскал с него някъде. Първоначалната ни среща с въжетата ни довежда до различни идеи и предразсъдъци. Това е съвсем нормално след като сме срещнали нещо, което ни вдъхновява да искаме да го пробваме или да постигнем някаква цел.

 

Някои позитивни начини, по които може да сме открили връзването с въже са:

• Порно… Нека не отричаме – вероятно най-честият източник на първи впечатления
• Статия, в която някой е представил екзотичната природа на практиките с въже пред незапознати (ванила) хора
• Някоя форма на изкуство – например снимки, на които сме попаднали
• Нашият личен интерес и търсене в контекста на нестандартните интимни практики и BDSM бързо ни довеждат до връзването
• Интерес към културата на Япония

А някои от негативните източници са екшън и филмите на ужасите, а също и популярни музикални клипове от хора, които не разбират, че зад връзването с въже стои една мащабна култура. Тези източници могат да ни доведат до заключението, че само психопати или други ментално-болни хора намират удовлетворение в активностите, за които говорим в тази статия.

Първоначалните ни впечатления имат огромен ефект върху това какво търсим във връзването и в потенциалните ни партньори. Когато научаваме повече по темата, нашите разбирания и желания могат да се променят.

 

Защо беше нужно това дълго въведение? Защото исках да покажа колко е сложна тази тема и защо не можем да сравняваме лесно едно „въведение” във връзването с останалите. Въпреки това има някои общи тенденции как представите ни за въжетата се различават от реалността. За това събрах няколко мита и забавни предположения. Някои от тях са лично мои, а други съм ги чула от различни хора.

Нещо за мен: трябва да призная, че за аз за първи път видях връзване на снимки докато правих проучване за BDSM в тийнейджърските ми години. В последствие го видях в порното като връзванеото беше в западен стил и беше приложено само за обездвижване. Ако някога сте гледали видео от hogtied, знаете за какво говоря. Срещнах „Шибари” като японска (и по-древна) форма доста по-късно.

 

Безопасност

 

Връзването с въже „не е толкова лошо”, „не е толкова опасно”, „е добро начало в света на кинки (нестандартните интимни) практиките”.

Товa е един от най-лошите митове! В средите на опитните практикуващи връзване е прието, че играта с въже е една от най-опасните дейности наред с екстремните практики с ножове, пробиване на кожата, огън и т.н.,

Всички сме наясно, че човек може да умре, ако го наръгаме с нож, огънят може да ни изгори, получаването на инфекция може да ни разболее тежко. Знаем тези неща в следствие на образованието и опита ни (а и от инстинкта ни за самосъхранение). Ако, обаче, не сте специално трениран войник, вероятно нямате опит в това да сте вързани. Няма кой да ни научи в живота за опасността от притискане на нерв, което е един от най-големите проблеми по мое наблюдение. Не сме тренирани да се самодиагностицираме за този проблем. Повечето от нас също така не разбират разликите между видовете въжета. За нетренираното око един възел може да изглежда еднакво с друг и това може да ни постави в опасност като вържем възел, който се самозатяга или разпада се под натоварване. Можете да се сблъскате с множество проблеми, свързани с безопасността докато връзвате! Всеки знае, че, ако не уцелиш праивилно с инструмент за удряне, можеш да нараниш някого. Чувала съм как много хора подценяват много по-големите рискове около въжетата!

 

Оборудване

 

„Искам да си купя само две въжета, защото не планирам да правя сложни връзвания”. Това изказване най-често ме кара да се усмихвам J Често го чувам в края на обученията за начинаещи. Да, разбирам, че много хора ще ползват наученото, за да вържат ръце към рамката на леглото. За тази цел две въжета стигат. Ала понякога, когато се опитат да направя нещо повече, те се изненадват колко бързо им свършва въжето! Правиш няколко навивки около тялото и не ти остава почти нищо от сгънатото на две 8-метрово въже. Винаги се изумявам като видя „бойното поле” след като сме имали игра с връзване и гледам толкова много въжета по земята. Едно сложно увисване може спокойно да изхаби 8х8м въжета…

 

„Не ти трябва много, за да връзваш”

Да, в повечето случаи ти трябват няколко въжета, но е добре да имаш 1-2 безопасни ножици (EMT) или кука за рязане на въже още в началото. За наземно връзване това може да ти стигне, но с напредъка ще ти трябват повече въжета. Един вид въже е по-подходящ за динамични увисвания, а друг за по-красиви снимки. Може да ти потрябват карабинери, а може би и халка за увисване и анкери / точки за увисване от тавана ти. Рядко съм виждала опитен връзващ да успее да побере оборудването си в нещо по-малко от средно-голяма раница.

 

По време на връзване

 

„Просто ме вържи набързо”

Мисля, че най-голямата ми изненада беше това колко много време отнема да се създадат някои връзвания. Аз съм много нетърпелива. Трябва да призная, че често съм превъртала напред някои видео записи от представления с връзване, особено моментите, в които са създавали основата – например „готе” или ханшова оплетка. Да, дайте ми да гледам ЕКШЪН! Е, не можеш да прескочиш напред докато ти се случва наживо. Не забравяй, че често на видео виждаш едни от най-добрите изпълнители. Ако твоят партньор не е толкова опитен, той ще бъде по-бавен. Това е напълно нормално. Просто, ако си свикнал да гледаш Юсаин Болт, ще се изненадаш, когато работиш с местния шампион.

 

„Връзването ще е гладко и завладяващо като мелодия. Общуване без думи…”

Постижимо е! Но обикновено не започва така. J Първо е нужно да общувате много и най-вече словесно от гледна точка на безопасността. По-късно, когато сте се опознали по-добре и натрупате опит заедно, все по-малко думи ще бъдат нужни. Ако връзващият има силна емпатия, това много му помага да усети нуждите на партньора си. Не съм сигурна до колко емпатията може да се научи. Можеш да станеш по-добър в тази област, но някои хора са по-надарени от други. Ако емпатията не е най-силната ти страна, е важно да я развиеш до колкото можеш или да компенсираш с комуникация.

За да постигнеш завладяваща сесия без приказки ти е нужна практика с партньора ти – да опознаеш езика на тялото му, лицевите му микроизражения; защо избухва в смях, защо се умълчава, как изглежда докато му е хубаво (включително от дискомфорта). Трябва да си наясно, че реакциите на партньора ти ще се променят в различните ситуации. Например с партньора ми знаем, че аз реагирам по-слабо, когато ни гледат други хора, а това прави живота му по-труден по време на семинари и представления. Той трябва да разчита на предишния си опит с мен, за да прецени на колко стрес може да ме подложи.

Трябват ти също и практически умения, за да решаваш бързо проблеми без да са нужни много обяснения. Не бързай да се унасяш в игра без думи. Това не е цел, към която се спринтира. Ще я постигнеш, ако развиеш нужните умения.

 

Когато играта приключи

 

Ако до сега само си гледал връзване в порното, рядко ще си виждал как се изгражда и развръзва дадена оплетка. В този случай отново може да забравиш, че тези дейности отнемат време. Или що се отнася до фантазиите ти, те обикновено приключват, когато стигнеш до оргазъм или до наказание, или сте приключили със снимките, или каквото друго те радва. Никога не съм говорила с някого, чиято фантазия включва и развръзването.

За „съжаленние” то е необходимо, но за щастие то не е нужно да е скучно J Развръзването може да бъде част от играта, ако го използваш да постигнеш допълнителна близост с партньора ти. Аз много харесвам развръзването, когато се чувствам разбита и го усещам като дълбоко грижовна част от сцената. Партньорът ми масажира болящите ме мускули докато сваля въжетата от тялото ми.

 

 

„Да връзваме е забавно, а после…”

Подобно на всички практики, свързани с BDSM, когато връзването приключва, партньорите се нуждаят от грижа за физическото си и емоционално състояние. Практикуването на връзване те вкарва в различен свят чрез потенциално екстремно изживяване за тялото ти, а може би и катарзисно за ума ти. Когато краят на играта наближи, е необходимо плавно и безопасно да се върнеш към нормалния живот.

Още нещо, което да съобразим: въжетата оставят следи, които могат да бъдат по-трудни за прикриване в сравнение с тези от удари по дупето. Бях изненадана, когато видях първите си синини. Ако са по ръцете, прасците или бедрата, следите са трудни за прикриване, особено през лятото.

Темата е дълга и за това я продължаваме във втора част.