Автор: Laerien

Превод: Silent Teddy Bear

 

Тази част е насочена към последиците от това, което виждаме в кинк общностите J Трябва да призная, че аз съм силно повлияна също.

Увисвания

„Увисванията са „истинското връзване”. Това е реалното преживяване от въжетата” / “Да, много добре, ама кога ще стигнем до УВИСВАНИЯТА?”

Когато за първи път бях вързана от добър връзващ, аз също помолих за увисване. Предполагам, че нещо в нас ни кара да полетим J А може би такова е влиянието от хубавите снимки. Първо: увисванията са още по-рисковани и изискват повече оборудване и повече умения от всички участващи. Второ: при увисване можеш да издържиш много по-кратко време, от колкото в частично увисване или връзване на земата. За това не бързайте да увисвате J

 

„Ще си играем с въжетата с часове!”

Да, ако е на земята. Ако сте с нормална издръжливост, рядко ще откриете поза в увисване, която да можете да понесете 40-50 минути. Не е невъзможно, но обикновено ще имате проблем с притискане на нерв много по-скоро. За това се налага да сменяте позициите. Честно казано, ние рядко сме достигали кулминацията на играта ни в увисване. Или не сме го планирали така, или просто трябваше да ме свалят на земята преди да достигнем върха на изживяването (включително оргазъм 😛 )

 

“Ще се насладя на „летенето във въжета””.

Всъщност това е само наполовина вярно. Харесва ми да летя във въжета при увисване, но няколко пъти се изненадах от реалността. Много бързах да увисна, а освен лек BDSM с връзване на китките към леглото (и едно „готе” на парти) нямах друг опит с въжета. Първото ми увисване ме шокира, защото не бях предполагала, че боли! Разбира се, очаквах, че всички усукващи тялото позиции болят, но все трябва да има и лесни и комфортни пози. Да, можете да направите увисването почти комфортно с много навивки около тялото, но няма как да стане като хамак. Въжетата се впиваха в кожата, тежестта ми притискаше гърдите ми и осъзнах, че трябва да положа усилия, за да дишам нормално.

Очевидно има ОГРОМНИ разлики между различните пози и начина, по който ги създадеш, но все ще болят до някаква степен.

 

„Не мога да дочакам той да ме грабне, да извади въже и да ме увисне…”

Отново, това може да работи за партньори, които имат много опит заедно, но най-често е по-добре първо да загреете за някои позиции. Аз обичам изненадите и за това нашият подход е да го питам кои части на тялото планира да натовари, кои стави да загрея (и понякога отговорът е „всичките”), та аз съм подготвена. Сесията пак остава много вълнуваща, защото не знам какво е намислил.

 

“О, Боже, това е толкова сложно връзване! Виждам въжета по цялото ѝ тяло, а линиите за увисване дърпат навсякъде. Това сигурно е много трудно да се издържи.”

Да, признавам, така мислех и аз. Не знам защо, но не осъзнавах, че от колкото повече точки е увиснато тялото ти, толкова по-добре е разпределена тежестта ти. Висенето от една линия обикновено е изключително трудно. (Ок, една добра ханшова оплетка може да е относително комфортно изключение 😛 ). Висенето от две линии е много по-поносимо. Личният ми опит показва, че с поне 3 линии увисванията стават възможно най-комфортни.

 

Перфектните снимки в интернет

„Тази снимка е невероятна! Изживяването сигурно е било страхотно.”

Няма как да знаете колко време моделът е стоял в дадената поза. Нужна е секунда да се запечата образът в снимка. Когато гледаме статични изображения на увисване, може да си представим, че позата е траяла дълго. Аз също съм преживявала с такива трудни позиции, които можех да издържа докато се заснемат и после бързо трябваше да ме свалят. Да съм стояла в тях по 40-50 секунди.

 

“Толкова е величествено! Силни модели, перфектни възли!”

Виждате някоя красива снимка във fetlife, модел с перфектна кожа в носеща се във въздуха поза на балерина и с идеално симетрична прегръдка от въжета. Тези снимки обикновено са подготвени в детайли, а целта е била да се създаде изкуство. Най-често е участвал фотограф с осветление и умения за пост-обработка. А, когато партньорът ти щракне снимка докато трае играта ви и я видиш… Кожата ти впита с въжета и обезцветена. Тук-таме висят въжета. Някои възли са леко изкривени. Кожата ти е неравна и главата ти е червена, ако висиш надолу с главата. Не виждаш същото перфектно тяло като на онези модели… Трябва да разбереш (аз също все още го възприемам), че много от тези снимки, на които се възхищаваш, са работа на професионалисти и освен, ако и твоите снимки не се правят професионално, няма как да изглеждат по същия начин.

 

Да се научиш да връзваш

„Най-важни са възлите…“

Не, най-важна е равномерната обтегнатост на въжетата. Все си мислех, че трябва да научиш кое въже стъпва върху кое, как се формира възелът, а после просто създаваш възлите и сцепленията на правилните места и тадааа: красивата оплетка е готова. Като начинаещи често нямате идея колко по-трудно е да нанесеш навивки по тялото така, че да имат равна обтегнатост. Трябва да прецениш колко стегната да направиш една част от конструкцията, за да не се стегне прекалено много, когато я завършиш със сцепленията.

Първата ханшова оплетка, която сама вързах на себе си беше пълно мазало накрая. Бях поставила всички възли и сцепления на правилните места, но въжето над ханша ми беше толкова стегнато, че ме съсипваше, а това около дупето ми беше толкова хлабаво, че можех да си провра китката под него.

 

“Връзването е общо преживяване за мен и партньора ми”

Никога не ми е хрумвало, че само-връзването е валидна практика. Спомням си изненадата си, когато видях някого да се връзва сам. Тогава осъзнах колко съм била глупава. Разбира се, че е валидна форма, защо да не е? Особено след като е много по-лесно да усетиш обтегнастта на различните навивки по собственото си тяло.

 

Всеки е уникален по свой начин…

„Връзващият си знае работата. Аз просто ще приема неговата инициатива.”

Дори и да те връзва много опитен връзващ, който е работил с много модели, той не е връзвал ТЕБ. Въпреки, че много съображения са общовалидни, всеки човек е с малко различен и за това един грижовен водещ ще търси твоята обратна връзка.

 

„Искам да ми направиш това, това и онова”

Случва ни се да забравим, че имаме различен ръст, форма, композиция на тялото, издръжливост, нерви, дебелина на кожата и т.н. Това, което работи за едни, няма да работи за други. Аз, например, не мога да понеса да вися надолу с главата, ако и двата ми крака са изпънати нагоре. Просто не издържам всичката тази кръв, която надува главата ми. (И не, това не е слабост на духа. Случвало ми се е преди време да ми се пукат малки венички под очите, оставяйки ми малки петънца като лунички, когато налягането е било прекалено голямо. Със сигурност с радост бих тренирала да издържам тази поза, но е възмможно никога да не стане по-добре.

Друг пример: Наскоро открих, че един от нервите ми се притиска, когато лакътят ми е свит до максимум. Няма какво да направя по въпроса и трябва да приема, че никога няма да мога да понеса такива позиции за дълго време.

На същия принцип поставянето на въже на дадена точка на тялото работи за едни, а на други причинява проблеми с нерв. За това наблягам, че трябва да опознаете базовата анатомия на собственото ви тяло. Да се вдъхновяваме от други хора е чудесно и е хубаво да експериментираме! Просто трябва да приемем,ч е някои позиции не са за нас.

Това е най-трудният съвет за мен, защото всички искаме да сме много добри партньори на нашите връзващи и да сме способни да понесем всичко.