С изключение на мазохистите, които по природа отделят много повече ендорфини от повечето хора, или го правят от ментална стимулация, останалите хора не искаме да ни боли. Болката не е предвидена да я искаме. Тогава защо има толкова богат избор от БДСМ практики, които водят до причиняване на болка?

Причините са много и не смеем да си мислим, че знаем или разбираме всички. Ще споделим гледна точка от една камбанария. Вашата може да е различна.

За да не изпадаме в ненужни медицински термини, нека използваме по-смилаем език. Един от поводите да причините болка е, фактът че тя ще предизвика отделянето на болкоуспокояващите ендорфини. Когато причините болка в умерени граници – например защипете и извиете зърната на партньора за 20-тина секунди без да го докарате до агония, а постепенно увеличите силата до там, че към края да започне да иска да се отдръпне или го напляскате по дупето постепенно пак до същата реакция – тогава „резервоарът“ с ендорфини се изпразва до край. В зависимост от тялото на конкретния човек, може да са нужни 10-15 минути този резервоар да презареди. До тогава нова доза ендорфини няма да бъде отделена, ако причинявате още болка. Докато резервоарът се пълни с нова доза можете да носите удоволствие на партньора ви или да правите каквото и да е друго.

След тези 15-тина минути, ако причините отново болка на същия принцип, в тялото на потърпевшия ще се отдели втора доза болкоуспокояващо, която ще се натрупа към първата. По този начин, като редувате болка и удоволствие през подходящия интервал, потърпевшият партньор може буквално да се надруса на собствения си „морфин“ (ендорфините са много сходни на мофрина). Това е начин този партньор, който следва в играта, да попадне в състояние на съзнанието, което е откъснато от реалността с усещане за блаженство. Човекът може да стане неадекватен и да потъне в един собствен свят, което е уникално изживяване, за което ванила двойките могат само да мечтаят. Това състояние си позволяваме да го преведем като „под-пространство“ (от subspace). То е дар от водещия партньор към следващия и за много хора, които са го изживявали, си струва да изживеят и малко болка, за да достигнат до личното си под-пространство. Това е една от многото гледни точки. Хубаво е да споменем, че с всяка следваща доза ендорфини тялото на следващия в играта става способно да понесе все по-силни болезнени стимули, заради упояващия ефект на ендорфините.

За други хора изтърпяването на болка е начин да заявят своето подчинение пред своя доминиращ партньор. Това е тяхният дар към Доминиращия, тяхният израз на отдаденост. Тук нюансите са много и надали можем да ги обхванем, но нека споменем още малко:

• някои сбъдват фантазията си да бъдат наказани с болка и това на ментално ниво им носи възбуда
• други изпитват радост да сбъднат фантазията на своя Доминиращ/Господар/Садист (в БДСМ контекст) като изтърпят болка за тях. Болката е реална, но изживяването на мечтата/фантазията/страстта към партньора им дава друга перспектива на възприемането на болката и я прави дори и желана в контекста на играта
• някои Доминиращи/Господари/Садисти и други изпитват ментално удоволствие да виждат реакциите на подчинения/роба/мазохиста докато им причиняват болка и също, че изтърпяването на тази болка е жест на доверие, споделена мечта, израз на лоялност, обич и други. От друга страна водещият в играта може да попадне в своята форма на под-пространство, наричана на места Дом-пространство (пространство в съзнанието на Доминиращия) и той също да бъде силно повлиян от ендорфини, допамин и т.н.
• за други болката е инструмент за дисциплиниране на адекватно поведение в роля. Тя може да се ползва за (доброволно!) пречупване на волята и дори съзнанието, и трениране на послушание

В заключение: не се срамувайте, ако по някаква причина практикувате причиняване/изтърпяване на болка. Тя е инструмент, който може да ви послужи да изживеете свят, който ванила двойките никога няма да съзрат.